За книгата: 2024 / Всички живеем, докато си спомняме и докато ни помнят. Паметта е като жива вода. Тя дава надежда на живите и възкресява мъртвите. Село Пустиня, което се превърна в препъникамък за Северозападния фронт, остана само една от многото кървящи рани на миналата война. Боевете за него, въпреки ужасните загуби, продължиха девет дълги месеца. Не беше възможно да се унищожат дивизиите на Вермахта, заобиколени в Демянския „котел“. Какво беше, как беше, в името на какво беше - въпроси, които все още вълнуват не само живите, но и падналите…